Подскачайки, Кей прелетя над разтворената паст. Възседна огромното тяло, удари го отстрани — анатомията на бурлатитата беше почти като човешката, а бъбрекът си оставаше уязвим орган при всички раси, и се преметна през глава в пясъка.

Бурлатито се изправи. Прекара лапи по тялото си. Попита спокойно:

— Обикновено на хората и през ум не им минава, че някоя разумна раса може да атакува на четири крака. Външно изглеждаш млад. Воювал ли си с нас?

— Обичам да гледам хрониките.

— Несъвършеното ви зрение улеснява записа на информация… — бурлатито издаде грухтящ звук. — Защо победихте в тази война? Вие сте по-слаби от нас и по-глупави от псилонците. Вие сте посредствени…

— Ние сме посредствени във всяко едно отношение.

— Да… Обидно е, че посредствеността управлява Галактиката…

Тази атака завари Кей неподготвен. Притиснат към пясъка от двестакилограмовото тяло, той не можеше дори да помръдне. Челюстите на бурлатито се разтвориха, облъхвайки Кей със странна, неочаквано приятна миризма, и се насочиха към гърлото му…

Тънкият писък се раздаде в мига, в който Кей почувства допира на зъбите. Бурлатито изрева, отдръпвайки муцуната си. Повдигна дясната си лапа — сред козината проблясваше най-обикновен човешки часовник.

— Провървя ти, човеко — произнесе, вече по-тихо. — Ти издържа пет минути бой без правила. Сега аз нямам право да те убия.

Изправи се с неземна грациозност. Кей лежеше, гледайки бившия си вече палач.

— Стани, Кей. Сега ще те уча как човек може да убие бурлати. — И запомни — тези познания са единствено за теб.

— Може ли един въпрос?

— Казвай.

— Защо дъхът ти мирише толкова приятно? Та нали вие предпочитате да ядете вмирисано месо?

— Това е дезодорант, тъпако. Всяка разумна раса се грижи за хигиената си.