— Защо насъскахте нас и Сакра едни срещу други? — попита Кей, хвърляйки долу последния сегмент от бронята. Бурлатито внимателно следеше движенията му. Странните му ромбовидни зеници се свиха в тесни процепи.

— Тактика. Опитахме вашия метод — разделяй и владей.

— Но не успяхте да го усвоите.

— Да.

Също толкова бавно, колкото сваляше и бронята си, Кей смъкна бялата си блуза. Протегна се — под кожата му се очертаха мускулите.

— Бурлати, ти каза, че си бил консултант на сакрасите във войната им за Трите планети. Възможно ли е дори да си участвал в десантите?

— Възможно е… — Бурлатито леко разтвори дланите си. Лявата беше без показалец, което донякъде я доближаваше до размерите на човешка длан.

— Аз съм от Трите планети, бурлати. От Трите сестри, както някога ги наричаха. Това бяха заядливи сестри, но те не хвърляха око на чужди светове. Ние бяхме на границата на сектора и атаката на Сакра се стовари върху нас.

— Забавно — каза бурлатито.

— Бяха прекалено много, смазаха отбраната. Крайцерите от Тера не успяха да дойдат навреме. Качиха децата и част от жените в товарни кораби — ние имахме добър търговски флот. Голяма част се добра до Алтос. Двеста милиона гърла, бурлати! На Алтос ни ненавиждаха, останалите светове не ни приемаха. Бащите ни загинаха в боевете с жабите — не най-приятният вид смърт. Изгориха Трите сестри с мезонни бомби — нямаше друг изход. Сега те не са нужни никому.

— Буферна зона.

Кей замълча. Прекара длан през брадичката си, сякаш проверяваше колко хубаво се е обръснал.

— Знаеш ли, плаках, когато последният свят на Сакра изчезна в огъня. Плаках, защото не бях успял да си отмъстя. Прекалено дълго пораствах…

— Забранено ми е да те убивам — каза бурлатито. — Ти си необходим на Къртис Ван Къртис.

— Знам. Бурлати, майка ти е пасла трева и се е мила с топла вода. Баща ти е бил последният в строя. Децата ти ровят канавки в полето.