— Имах приятел, преживял Смутната война.
— Ясно. Аггаш беше ценен сътрудник.
— Значи е достоен за церемониално погребение.
— Бурлати, умряло от човешка ръка? Ти се шегуваш, Кей.
— Нима някой е споменавал за ръка? Или за убийство?
— Май не… Поне знаеш ли какво му каза?
Кей поклати глава.
— Разреши му да си близне от екскрементите ти.
— Само това? — каза Кей, ставайки от пясъка, той хвърли сакото на Къртис върху трупа и то случайно падна на лицето на Аггаш. Без сам да знае това, Кей се изхитри да унизи бурлатито и след смъртта му.
10
Каквото и да беше мнението на Къртис за случилото се, той повече не се върна на тази тема. Двама лекари — млади на вид, но прекалено съгласувано работещи — затвориха раната на Кей и му инжектираха няколко ампули с непознати препарати. Тънък слой аерозол довърши работата.
— Ще издържи ли два дни? — полюбопитства Къртис.
— О, поне две години — сви рамене единият от лекарите, фамилиарният тон само затвърди мнението на Кей, че тези „младежи“ неотдавна са преминали през аТан.
Сега Кей почиваше в стаята си. Вечерта зад прозорците се сгъстяваше — ритъмът на живот се определяше от денонощния цикъл на кулата.
Силикоидът се появи, когато Кей вече бе започнал да задрямва.
— В двубоите с органични форми на живот понякога бурлатитата използват отровни нокти — съобщи той вместо поздрав.
— Той нямаше време да отдели отрова, а и лекарите ми инжектираха някакъв токсинопротектор. Но въпреки това — благодаря.
— Ще разрешиш ли? — силикоидът заплува към дивана и преди Кей да успее да се учуди, седна до него, извивайки цялото си тяло. Кей лекичко се отдръпна — от каменното туловище прииждаше горещина. — Нека да помълчим в памет на отишлия си живот — тържествено произнесе силикоидът.
Кей помълча две минути. После попита: