— Добре.

Момчето се отправи към шкафа, като пъхна пистолета в колана си. Кей извърна очи към лявата си ръка. Паяжината не беше легнала добре върху нея, прихващайки само върховете на пръстите. От рамото до втората фаланга ръката беше свободна.

— Как влезе в хотела? — поинтересува се Кей. Прехапа устни, така че да почувства вкуса на кръв и болка, и изтръгна ръката си. Полимерната нишка равнодушно прие жертвата, отделяйки последните фаланги на четирите пръста. Палецът остана невредим. Добре.

— Представих се за момче на повикване — обясни хлапакът, докато внимателно отваряше шкафа. — Платих на портие… Ей, тук са само парите, пистолета го няма…

— Ето го — изваждайки ръка изпод възглавницата, съобщи Кей. Кръвта от отсечените пръсти шуртеше на тънки пулсиращи струйки. Ръбестата цев на „Пчелата“ се тресеше. Момчето се обърна, повдигайки пистолета, и замря при вида на заплетените кървави фонтани.

— Мразя децата — прошепна Кей. — Жалко, че не видях сестра ти — щях да я убия нарочно.

Остатъкът от показалеца натисна спусъка. Когато оголените тъкани докоснаха метала, рязкото болезнено убождане принуди Кей да изкрещи. Ръката трепна и тънкият червен лъч се плъзна над рамото на момчето. Сега закрещя то — или от страх, или Кей все пак го бе закачил. Момчето приседна и от алгопистолета разцъфна конус мъждикава зелена светлина. Той удивително сполучливо се съчета с капките кръв.

С оръжие за неудачници е трудно да не уцелиш.

Когато полето на невронния активатор, или както го наричаха — алгопистолета, докосна Кей, той забрави за болката в ръката. Целият се превърна в болка. Това вече се бе случвало — но тогава неговият аТан бе платен. И той можеше поне да вярва, че ще отмъсти…

Кей не крещя дълго — след секунда вече не му останаха сили за вик. След минута и половина непоносими мъки умря — ослепял, оглушал, нарязан на парчета от паяжината, в която се бе блъскал.