Тейш Була с голямо удоволствие проследи тази проява на изключителна нежност от страна на съпругата му. После обаче вдигна ръка и рече лукаво:

— Само не си мисли, че и дъщеря ми ще вземе да те прегръща и целува! Нейните целувки принадлежат на друг. Тя е годеница на есаула, синът на моя приятел околийския началник. Но ние гледаме на теб като на приятел, макар да си само един дисциплинарно наказан казак!

Карпала се извърна смутено. Страните на казака пребледняха.

— Аз не съм престъпник — заяви той с тъжен поглед към момичето. — С мен безпричинно се отнасят като със затворник.

— Аз ще ходатайствам за теб.

— Не. Не го прави! Това нищо няма да помогне, а само ще навреди, бащице.

— Не го вярвай, синчето ми! Моята дума много минава пред ротмистъра.

Карпала приближи бавно пак към казака и го погледна в очите.

— И на мен ли няма да позволиш да се застъпя за теб?

— Не, принцесо! Моля те, не го прави.

— Смяташ, че той ще отблъсне първата молба на годеницата си?

Лицето на казака внезапно се опъна и той отговори едва ли не остро:

— Не желая милост от него.

Карпала сведе натъжено глава. После очите й проблеснаха.

— Съжалявам, че не бива да ти помогна. Но може би ще съумея да ти се отблагодаря по друг начин. Разреши ми засега да ти дам за спомен това!

Тя извади един пръстен от пръста и хвана ръката му, за да го надене на него.

В този миг от приемната излезе търговецът Фьодор Ломонов и така широко отвори вратата, че зад него се видяха околийският, синът му — ротмистъра и един казашки лейтенант.

— Була, князът! — извика околийският.

Докато Фьодор Ломонов побърза да се отдал ечи, ротмистърът приближи рязко към казака.

— Какво става тук?

— Открих моя спасител — усмихна се Карпала.

— Да, своето спасителче! — намеси се князът. — Не се ли радваш и ти ротмистърче!