От всички тюркски народи бурятите са съхранили най-чист езика си. Кар означава «сняг», а паламак — «блестя», «сияя». Името Карпала следователно гласи: Сияйна като сняг.

Казакът сега отправи изцяло очи към красивата девойка. Неговата крепка, много пропорционална фигура като че се изпъна, погледът му заблестя, страните се зачервиха.

— Да, добре си избрал името й, бащице.

Карпала пристъпи към казака, протегна му десница и каза с глас, чийто ясен, звучен тембър проникна дълбока в душата му:

— Подаваме си ръце като познати, които не са се забравили!

Тя стисна сърдечно ръката му. Бащата и майката се спогледаха учудено.

— Как? Познати?… Нима вече сте се виждали? — попита Була.

— Да — отговори дъщерята радостно. — Това е той… той… моят спасител!

Напрегнато и леко задъхани двамата дебеланковци подпряха ръце в хълбоците.

— Твоят спасител?

— Да.

— Който те измъкнал от леда? — продължи да се покачва удивлението на княза.

— Да — кимна момичето.

— Не се ли заблуждаваш?

— Не. Познах го още щом го видях.

— Според описанието ти аз съвсем другояче си го представях този мъж.

— И все пак е той.

— Какое чудо! (Какво чудо!) Нима е вярно, че си нейният спасител, милото ми казаченце?

— Щастлив съм, че ми се отдаде възможност да окажа услуга на твоята дъщеря — отвърна казакът скромно.

— Значи няма заблуда? Ти си наистина? Позволи да те прегърна!

Буля притегли казака към себе си и го тикна после към Калина.

— Майчице, притисни го и ти до сърчицето си! Заслужил си е да му благодариш.

«Майчицата» поиска да го целуне по бузите, ала снагата й бе с такъв голям диаметър, че не успя да го достигне с устни и звучната целувка експлодира във въздуха като граната от миномет.