Намиращият се при тях лейтенант поиска да се оттегли, ала бе задържан от един знак на началника си.

— Изобщо не ни пречиш — прошепна му ротмистърът. — Трябва дори да станеш свидетел как ще му дам да се разбере на тоя тлъст княз.

С язвително ухилване той се обърна към тейш Була.

— Бащице, и как пък можа да позволиш на Карпала да подарява пръстен на някакъв си престъпник?

Князът го погледна с уголемени очи.

— Та той е неин спасител!

— Ти май множко се радваш, че го откри, а?

— Много! И майчицата Калина също. Прегърнахме го от радост.

— Прегърнахте?

— Че защо не?

— Карпала сигурно също?

Тейшът понечи да отговори, ала Карпала го изпревари.

— Да не би да имаш нещо против?

— Твърде много даже! Та нали си моя годеница!

По лицето й пробяга уплаха и тя пребледня, борейки се очевидно с някакво решение.

— Не знаех и думица по тоя въпрос. Едва днес го научих.

— Нещата бяха уговорени между мен и твоите родители. Твоето татенце положи клетва пред ламата. Той няма право да я нарушава.

Ламите са свещениците на бурятите и като такива имат голямо влияние върху съвестта на миряните. Дори княз като Була бе обвързан с думата, която бе дал пред ламата.

Карпала потърси с поглед помощ от тейша.

— Вярно ли е, тате? — попита с тих, пресекващ глас.

— Да, душицата ми, миличкото ми.

— Защо си го сторил?

— Ще ти кажа причината, когато станеш жена на това юначе.

— И нищо не може да се промени?

— Не. Знаеш, че е абсолютно невъзможно да се наруши една такава клетва.

Карпала кимна мълчаливо. Страните й хлътнаха, сякаш искаха да скрият спонтанно рукналите сълзи. После се свлече на един стол, почувствала внезапна слабост.

Ротмистърът пристъпи крачка към нея и каза гальовно:

— Виждаш, съкровищенце, че си принадлежим един на друг, и че погледът на едно такова куче е престъпление!