— Излез, в името Божие, от водата! Те си заминаха.

— А вие?

— Ние сме трима мъже от други краища и искаме да напоим конете си. Седнали сме с гръб към реката и няма да се обърнем, преди да ни позволиш.

— Ще ви повярвам!

— И аз това се молех! Сам Хокинс държи на думата си дори когато я е дал на някоя скуоу, плацикаща се във водата! Хи-хи-хи-хи!

Имаше нещо в маниера на този чужденец, което събуждаше доверие у Карпала. Освен това тя беше расла като момче и превзетостта й беше непозната. При друго положение, ако необходимостта го изискваше, щеше с оръжие в ръка да си извоюва уважението на околния свят. Ето как се изкачи без особен свян на брега. Един бърз поглед насреща я убеди, че любезният чужденец е казал истината. Тримата седяха неподвижно, обърнати с гръб към отсамния бряг — двама дългучи и един дребосък. Набързо ръка навлече дрехите си.

— Сега можете да се обърнете! — подвикна им засмяно. Непознатите откликнаха на подканата.

— Кои сте? — попита Карпала, докато слагаше без да бърза украшенията си.

— Аз съм американец от немски произход по бабина линия, ако не се лъжа… моите другари обаче са чистокръвни гриинхорни… искам да кажа, истински американци, още от Колумб насам!

— Видяхте ли човека, който ме зяпаше?

— Да, заради тая работа му пратих един куршум в капелата.

— За което лошо ви се пише.

— Защо?

— Оня, по когото си стрелял, е синът на околийският началник.

— Един знатен господин, който дебне чужди жени и при първия изстрел после офейква, ако не се лъжа!

— Да. Той е препуснал, за да нареди да ви арестуват.

— Прекрасно!

— Не се надсмивай! Той държи тук властта. Могат да ви обвинят в опит за убийство.

— Опит за убийство на една гугла?

— Ти си стрелял по него, това е достатъчно. Но аз искам да ви помогна.

— Ти? Как възнамеряваш да се захванеш с тая работа?