— Не пойте животните си! Не бива да губите време — предупреди Карпала. — Препуснете в галоп към стана на пазарището и питайте там за Була, князът на бурятите! Пристигнете ли преди офицерите, то той няма да ви предаде на властите.

— Че ти познаваш ли го тоя княз?

— Аз съм негова дъщеря!

— Отлично. Намеренията ти към нас са добри, ала ние не се страхуваме от някакъв си казашки атаман.

— Но трябва да се страхувате, заради мен! Така после ще мога да ви благодаря!

— По дяволите, такова нещо още никога не е искала някоя скуоу от Сам Хокинс! Но за твоя угода на драго сърце малко ще се пострахуваме, хи-хи-хи-хи!

— Яздете тогава бързо! Аз идвам веднага. Ще се опитам да изпреваря офицерите.

— Добре, дъщерицата ми! Досвидания! (Довиждане!)

Тримата яхнаха животните си и ги подкараха в тръс. Карпала се метна на свой ред на седлото и препусна в кариер по отсамния бряг към града. Конят й беше далеч по-добър от тези на офицерите. Настигна ездачите още при брода. С един дълъг скок вкара животното в реката и ротмистърът бе здравата изпръскан.

— Плут! Бестыдник! (Мошеник! Безсрамник!) — подвикна му на минаване.

Синът на околийския не отговори, но пришпори до краен предел коня си, без все пак да съумее да я настигне.

Когато Карпала достигна лагера, не завари там тримата чужденци. Родителите й обаче се бяха върнали от исправника и пребиваваха в своята просторна юрта

След късо време вече ги срещна, когато се информираха за шатрата на княза и ги съпроводи до бивака още преди появата на ротмистъра.

— Слизайте бързо! — повели.

После скочи от седлото и въведе тримата мъже в юртата.

3. Дивия запад в Сибир

Сам Хокинс, Дик Стоун и Уил Паркър в Сибир! Какво ли бе принудило тримата да разменят саваните и прериите с негостоприемните, коренно различни тундри?