„Скъпа моя малка Лиза! Твоята майка умира със сломено сърце. Баща ти е мъртъв, братята ти като теб и майка ти са продадени в робство. Когато твоят дремещ сега още дух един ден се пробуди, дано Бог милостиво отреди, тази бележка и портретът да ти бъдат от полза. Бог да те закриля, дете мое, и да те отведе с ръката на своя ангел отново в твоята немска родина!

Ана фон Адлерхорст“

Можеш да си представиш, скъпи Херман, колко разтърсени бяхме от тази находка. Но колкото и болезнено да ни засегна мисълта за смъртта на майката — нали всички лелеехме тихата надежда, че както сестрата и братята, така и майката някога ще намерим — то все пак видяхме малко утешение в това, че майка ти поне е била предпазена от неописуемото страдание, което едно дългогодишно робство би й причинило.

Скъпи Херман, утеши се и ти с това съображение и помисли, че надеждата да намериш своята майка жива, беше твърде нищожна, така че ти би трябвало отдавна да си свикнал с мисълта за нейната смърт. Остави й покоя, който е намерила и насочи мислите си към едно изпълнено с надежди бъдеще!

Лиза и Закума сърдечно те поздравяват. И те като мен се надяват, че издирванията ти на Мартин ще се увенчаят с успех.

Херман побърза да отиде с писмото при брат си Мартин, който бавно се възстановяваше от понесените в живачната мина страдания. Посъветваха се заедно за следващите стъпки. Трябваше ли да приемат безпрекословно за чиста монета официалната руска обява за смъртта на Готфрид и неговия настойник? Мартин, чиято душевност бе все още угнетена, сметна положението за безнадеждно. Херман, напротив, беше на друго мнение. Щастието, съпътствало го при търсенето на Мартин, беше го настроило оптимистично. Та нали и Мартин беше безследно изчезнал и все пак благодарение на острия ум и упоритостта на Олд Файерхенд се бе отдало да го намерят и освободят. Олд Файерхенд! Да, той и Винету бяха мъжете, които можеха да им дадат най-добрия съвет при този мъчен въпрос.