Двамата братя се отправиха бързо към стаята, обитавана от ловеца и апача. Огнената ръка прочете задълбочено писмото, после погледна замислено Херман.

— Искате съвета ми? Хм-м! Работата не ми харесва.

— Как тъй? — поиска да знае Херман.

— Един граф не изчезва току-тъй в Сибир. Зад това се крие нещо друго.

— Имате предвид някакво престъпление?

— Да.

— Значи се опасявате, че брат ми е убит…

— Не това исках да кажа. Знаете, че вярвам в смъртта на даден човек едва когато съм видял трупа му. Помислете за брат си Мартин, когото вече се канехте да отпишете, а ето че той стои до вас жив и в сравнително добро състояние!

— Имате право, човек не бива да се опасява веднага за най-лошото. Но пък каква друга възможност би могло да има?

— Това сега естествено още не може да се каже. Във всеки случай не трябва да се унива още в първите минути, а да се търси местонахождението на изчезналите.

— Ами дайте ми тогава някой добър съвет! Нали четете тук, че липсва всяка отправна точка.

— Никое престъпление, каквото и да е то, не се извършва, без да остави след себе си макар и слаба следа. При предпоставката, че действително се касае за престъпление.

— И къде по ваше мнение да започна търсенето?

— Там, където видимо прекъсва последната следа. Вярно, минало е много време, но въпреки това и днес биха могли да се установят селищата, през които е пътувал графът с брат ви.

— Казвате го с такава лекота. А за мен нещата все пак са много трудни. Е, да, ако имах край себе си някой скаут като вас! Не бихте ли могъл — зная, че е прекалено дръзко от моя страна — не бихте ли могъл да дойдете с мен?