Дребният трапер почеса възбудено перуката си и размаха ножа и вилицата над масата.

— Ама, сър, да не сте откачил? Какво ви дойде на ума? Та аз не разбирам наречието на тамошните индианци и мюсюлмани!

— Това би била най-малката грижа. Руския, който ще ви е необходим, бих ви втълпил и аз.

— Нима го говорите тоя език? Той трябва да е по-мъчен и от жълтия китайски, ако не се лъжа!

— В това отношение нямайте грижа. Нали съм ви казвал, че по-рано работех в Константинопол за немската тайна разузнавателна служба. Владеенето на руския там беше абсолютно необходимо условие.

— Well. Но дали и аз ще съумея да го натъпча под моята стара перука, това е отделен въпрос, сър.

— Нека това бъде само моя работа! — засмя се Херман. — Убеден съм, че под вашата перука има място още за какво ли не.

— Знаете ли го със сигурност? Толкова добре ли познавате вътрешността на черепа ми?

— Така мисля. Впрочем вие сте езиков гений, мастър Хокинс. Говорите мъчния немски почти като майчин език…

— Бабин език, сър, бабин! — осведоми Сам Хокинс сериозно и тикна перуката малко назад, сякаш го беше загряло под нея. — Езиков гений, хи-хи-хи-хи! Сам Хокинс хич не го е и знаел! Но вие не сте толкова неправ, сър. С две дузини индиански племена аз горе-долу добре съм се разбирал. А където не потръгнеше с езика, вървеше с десетте пръста или с барут и олово. И мисля, Сам Хокинс с всичко добре се е справял, ако не се лъжа!

— И тъй? — настоя Херман. — Ще имате ли добрината да ми окажете приятелската услуга, или не?

— Хм, не припирайте толкова, многоуважаеми сър! Кажете по-напред дали ще мога да взема със себе си моята Мери.

— Разбира се! Без ездитно животно по ония места далеч не бихте стигнал.

— А има ли там също савани и прерии?

— Може би повече, отколкото ви е приятно. Те наистина са с малко по-различно естество от тукашните и се наричат тундри.