— Той как се казва?

— Не знам. Името не се споменава в писмото.

— Но къде живее може би знаете?

— Не. За този мъж не ми е известно нищо, освен факта, че е роднина по майчина линия на безследно изчезналия дворянин.

— На ваше място тогава бих започнал оттук, ако не се лъжа. Човек трябва най-напред да се осведоми за името и местожителството на наследника и да се стреми да научи къде е пребивавал по време на предполагаемото престъпление.

— Отлично! — намеси се Олд Файерхенд. — Браво, мастър Хокинс! Точно това е и моето гледище. Нямах ли право, мастър Адлерхорст, като ви посъветвах да се обърнете към Сам Хокинс?

— Хи-хи-хи-хи! — изкиска се доволен в гъсталаците на брадата си дребният трапер. — Макар поуните да отнеха с лукавство почтения скалп на Сам Хокинс, пипето май трябва да са му го оставили. Все ще разберем дали тоягата правилно плава, мастър Адлерхорст. Вие трябва най-напред да телеграфирате на вашия приятел или още по-добре — до немската легация в Петербург и да поискате да ви пратят отговора тук по същия път.

— Не става, твърде скъпо е. Една или няколко телеграми, които в нашия случай няма да се състоят само от пет-шест думи, аз не мога да заплатя.

— За парите моят млад бял брат не бива да се безпокои — подметна тук Винету, който досега във всичко си бе мълчал, понеже за него като придружител в едно пътуване до Русия не можеше и въпрос да става. — Апачът ще заплати запитването.

— Приемам предложението ви с радост, но не като подарък, а като заем, който ще си издължа с времето — заяви Херман.

— Моят бял брат е горд — кимна апачът. — Винету няма да му подари нъгитсите.

— В такъв случай не ми се иска да губя време и започвам веднага с разследванията — рече Херман разпалено.

— До кого да телеграфирам най-напред?

— Първо до сестра ви и приятеля в Германия — препоръча Олд Файерхенд. — Те имат правото първи да бъдат уведомени за състоянието на нещата. И после до немския консул или някое немско осведомително бюро в Русия.