Постъпено бе според съвета на Олд Файерхенд. Вярно, после трябваше да изчакат доста време до пристигането на отговора, но това не означаваше забавяне, тъй като съдебната процедура срещу престъпниците от Долината на смъртта и бездруго задържаше съюзниците във Фриско

След четиринадесет дни от Русия пристигна подробна каблограма. Наследникът на граф Василкович се казвал Поликев и понастоящем пребивавал в Петербург. Преди да встъпи във владение на богатото наследство на своя братовчед, той бил затънал, както се шушукало, до ушите в дългове. По време изчезването на сродника му Поликев не си бил вкъщи, а на пътешествие в чужбина. Къде, не могло да се установи.

Това беше накратко съдържанието на известието.

Олд Файерхенд и Сам Хокинс проявиха доволство.

Тяхното подозрение, че сегашният наследник на граф Василкович, е играл някаква тъмна роля, се подсили от обстоятелството, че по време на предполагаемото престъпление Поликев не си е бил вкъщи. Друго доказателство за неговата вина засега още наистина не бе придобито.

— Възможно е да сме на погрешна следа — рече Олд Файерхенд, — но тя е единствената, която сега-засега ни обещава резултат, и ето защо сме длъжни да я проследим докрай… Дали нямате в Русия някой човек, мастър Адлерхорст, който да се ползва с доверието ви?

— Не, само в Германия имам приятел и това е Паул Норман.

— Въпросът е този Поликев вече да не бъде изпускан от очи. Предлагам да изпратите вашия приятел Норман в Петербург. Там той трябва да опита да се сближи небиещо на очи с графа, за да може да надзирава всяка негова крачка. И за всичко да ви даде подробен доклад. Ти какво ще речеш, Сам?

— Well, изцяло съм на твое мнение, мастър Огнена ръка. Считам, че сме длъжни да останем на тази диря, ако не се лъжа.

— Имам чувството, че Петербург някак си представлява началото на една нишка, която завършва нейде в Сибир. Но, мастър Адлерхорст, ако искате да се появите в Сибир с необходимата тежест, трябва преди всичко да се снабдите с изряден паспорт. Как стои работата в това отношение?