— Това не ми създава грижа. Всички ние ще бъдем притежатели на паспорти, по-добри от които и княз не може да получи.

— Behold! По какъв начин се каните да си ги набавите?

— Не естествено по директния път, а по заобиколния. Паспорти, подписани собственоръчно от царя, могат да се получат не само в Петербург и Москва, но и другаде.

— Разпалвате любопитството ми. Как възнамерявате…

— Не забравяйте, че съм работил в немската тайна разузнавателна служба. Моята успешна дейност в Тунис — нали знаете от разказите ми, че там имах особен късмет — все още се помни с добро. Необходимо е само една дума да кажа, за да получа в моята работа всяка възможна подкрепа. А един или даже няколко паспорта, подписани от царя, не представлява никаква мъчнотия.

— Толкова по-добре! Нека само си пожелаем, пътят, по който сме поели, да води към целта.

Последицата от този разговор бе една обстойна каблограма до Норман, съдържаща необходимите инструкции и указания за решаване неговата задача в Петербург. А после трябваше отново да се въоръжат с търпение.

Процесът срещу обвиняемите вървеше по реда си. Доказателствата бяха толкова съкрушителни, че изходът не можеше да се постави под съмнение, въпреки упоритото отричане на виновните.

Особено съдопроизводството срещу Лефлър изискваше толкова обхватни проучвания, че за това изтече много време, време, което подложи търпението на братя Адлерхорст, Олд Файерхенд и Детелиновия лист на сурово изпитание. Те седяха, чакайки повече или по-малко бездейно, в Сан Франциско, като предпочитаха, разбира се, къде повече да проследят дирята на Бил Нютън, някогашния дервиш — доколкото изобщо бе налице някаква диря.

После дойде един ден, изпълнен с изненади, който сложи внезапен край на противното чакане.