В затвора, в който бяха хвърлени Ролан, Уолкър, Лефръл, Хуанито Алварес, сеньорита Миранда и старата Арабела, лежаха понастоящем и неколцина мъже, играли допреди туй значителна роля в обществения живот на Западните щати. Там се бяха развъртели тъмни далавери, при които доларът и честолюбието бяха действали като основен двигател. После се бе намесила полицията. Онези мъже бяха арестувани и срещу тях заведено дело. Докато предварителното следствие разнищваше нещата, съмишлениците, привържениците и съидейниците на тези арестанти тайно се ровеха и подкупваха, за да изведат отново на свобода своите лидери.

И в онзи ден на изненади се разрази бурята. В следствения затвор избухна метеж на затворниците. Подкупени надзиратели отвориха килиите. Пазачите, които поискаха да изпълнят дълга си, бяха нападнати. Възникна истинска битка и точно тази битка бяха целели задкулисните вдъхновители — тя трябваше да създаде необходимата бъркотия, под чиято закрила смятаха да измъкнат онези «почтени мъже». По тази причина бяха освободени без разлика всички «квартиранти» на затвора, както и сганта, жадуваща отмъщение към пазителите на закона, грабеж, мародерство и проливане на кръв, а престъпниците от Долината на смъртта също се намираха сред беснеещата сбирщина, която се биеше в двора на затвора за изхода. Крадци, гешефтари, фалшификатори, мошеници, убийци, аферисти — рамо до рамо. Беше нощ, но арената бе ярко осветена от буйните пламъци на една стара постройка, която разбеснялата се тълпа бе подпалила. Изстрели трещяха, ками проблясваха, а оръжията се намираха не само в ръцете на верните пазачи и постове. Предводителите също се бяха сдобили внезапно с револвери и ножове. Оглушително се носеха необуздани, отчаяни и бесни ревове. Масата се бе скупчила в диво, безредно кълбо.

Лефлър тичаше с напора към портата. Ролан и Уолкър, напротив, се промъкнаха настрани и опитаха в един тъмен ъгъл да прехвърлят зида. Уолкър пръв се озова горе. Ролан, който му бе помогнал, го подтикваше да бърза.