— Стоп! — обади се Олд Файерхенд и пристъпи напред. Винету посегна към Сребърната карабина. Сам обаче беше най-чевръст.

— Позволи малко да те поогледаме, мастър! Не се сърди! — помоли той.

В същия миг Уолкър изтръгна револвера от пояса на слисания Уил, който стоеше най-близко до него. Вдигна ръка и петлето изщрака. Всичко това бе станало със светкавична бързина Но Сам Хокинс все пак гръмна по-напред и куршумът улучи. Тежко ранен, Уолкър рухна на земята. Дребничкият трапер тикна обратно оръжието в пояса си.

— Веднага го познах… Well, беше неизбежна самоотбрана. Освен това той си го заслужава. Спомнете си за Леля Дрол! Тоя тук някога се казваше Хопкинс, преди да се нарече Уолкър.

Така завърши бунтът на затворниците, който впрочем в последната минута бе кърваво потушен от едно призовано войсково подразделение, за престъпниците от Долината на смъртта. Лефлър бе намерен сред жертвите на битката за портала. Също така старата Арабела. Хуанито Алварес умря едва по-късно в умопомрачението си. А красивата Миранда бе попаднала при бягството си сред отряд бандити. Първо помоли почтените сеньорес, както се изрази, за закрила. Но впоследствие на драго сърце би се освободила от своите спасители, само че те държаха плячката си здраво и я замъкнаха със себе си в планините. Ето как Миранда бе една от малцината измъкнали се онази нощ от затвора — а дали за нейно щастие, или нещастие, нека това си остане под въпрос.

Работите на Лефръл занимаваха властите и след неговата смърт. В заключение Артър встъпи във всички права на бащината си плантация, след като шарлатанската продажба в Санта Фе бе обявена за невалидна. Е, когато всички тези неща бяха намерили своето уреждане, нищо вече не препятстваше онези, които бяха събрани от една толкова забележителна съдба, да напуснат Сан Франциско. Артър тръгна обратно за Уилкинсфийлд, съпроводен от чичо си и мис Елми, към които се присъединиха лорд Дейвид Линдсей и Мартин Адлерхорст.