Старият Уилкинс искаше по-напред да навести Синята вода, за да прибере съкровищата, които бе извадил от планините с помощта на апачите. После възнамеряваше да придружи племенника си до Уилкинсфийлд и оттам да отпътува за Ню Орлиънс. Беше решил да прекара заника на живота си при дъщеря си и зет си Мартин Адлерхорст в Германия, а лорд Линдсей считаше за чест да отведе тримата многострадалци дотам със своята яхта. Олд Файерхенд се отправи обратно към Сребърното езеро, като Винету го придружи на голямо разстояние. После се раздели със своя приятел, за да продължи прекъснатата езда към племената на апачите.

Когато споменатите обърнаха гръб на красивия Фриско, се реши и близката съдба на Херман фон Адлерхорст и Детелиновия лист. В къса последователност пристигнаха няколко каблограми от Паул Норман от Петербург. Противно на очакванията на него бързо му бе провървяло да влезе в досег с граф Поликев и чрез един много сполучлив портрет, за който графът му позира, бе съумял да спечели доверието му. Това доверие не отиде наистина толкова далеч, че графът да го посвети в тайните си, ала проницателният художник успя от разни необмислено направени забележки да извади своите заключения. А те бяха изцяло пригодни да потвърдят предположението, че графът не е съвсем невинен по отношение изчезването на своя родственик. Поликев можеше често да отваря дума за него, понеже не подозираше, че безобидният художник би могъл да стане опасен по някакъв начин за него.

Най-важната новина дойде с последното телеграфиране: граф Поликев тръгваше отново на пътешествие и то за… Сибир. Като цел на пътуването той обявил лова, ала Норман не му вярваше и също толкова малко Херман и Детелиновият лист. Какво ли щеше да търси графът във Верхний Удинск в Източен Сибир? Тази пътна цел бе съобщил той на Норман в приповдигнато винено настроение. На ловните си прищевки графът можеше да се отдаде по един много по-лесен и евтин начин. Значи трябваше да се касае за нещо друго и на това друго се надяваха четиримата съюзници да ги отведе на следата.