— А сега? — попита Сам Хокинс предизвикателно.

— Вие сте свободни!

— Свободни? Че ние и без това си бяхме такива. Надявам се да получа друг отговор.

— Онова, което се е случило, прилича на недоразумение — обясни исправникът, загубил важността си.

— Охо! Очаквам господин есаула да се извини. Иначе ще доложа на губернския какво ме е накарало да му пратя един куршум по калпака.

Сам стоеше подигравателно и изпълнен с очакване. Баща и син се спогледаха. После есаулът се извъртя рязко към дребосъка.

— Признавам, че постъпих прибързано. Моля за извинение.

— Ха така, синко! Който има куража да върши грешки, трябва да има кураж и да си ги признава. Надявам се, по-нататък да няма такива недоразумения. Остани със здраве, бащице! Остани със здраве, братле! Нека не забравяме този ден, в който така мило се запознахме!

С един пълен със замах поклон Сам и приятелите му се оттеглиха. Баща и син останаха доста време занемели. Околийският се бе вторачил във вратата, сякаш гледаше след привидение. Гневът промени цвета на лицето му. Накрая избухна.

— Какъв позор! Кой би го допуснал при вида на тия трима сволочи?

— По външността им — не. Но паспортите са подписани от царя и също от Великия княз — престолонаследникът, като хетман на сибирските казаци.

— И вътре е писано, че поискат ли, даже военна помощ трябва да им се предостави на разположение! Ако на тоя Сам Хокинс му скимне да те прати още днес с казаците ти в блатата…

— Поврага… тогава ще трябва да се подчиня!

— Та значи, в трите имена на Дявола, за в бъдеще я карай по-внимателно! Иначе като нищо ще изгубиш и богатата годеница. А знаеш колко е плачевно имотното ни положение.

— Ба! Ще я изгубя! — изсмя се есаулът. — За тая работа нейните старци са твърде глупави и добродушни, твърде «верни на дълга си». Те безусловно ще сдържат думата си.