Те прекъснаха разговора и всеки се отдаде на своите собствени, в никой случай радостни мисли.

Карпала се върна с гостите си в юртата. Въодушевено разправи на родителите си как тримата са се защитили, без да се нуждаят от някаква друга закрила. Уважението на дебелия тейш и неговата Калина към Детелиновия лист нарасна неимоверно. Бурятският княз подаде ръка на тримата.

— Едва сега мога да си позволя да ви кажа добре дошли ида попитам за имената на моите гости.

Дребният Сам се поклони вежливо и посочи придружителите си.

— Аз се казвам Сам Хокинс. Този е Дик Стоун, а онзи Уил Паркър.

— Аз… този… онзи! Самоук… Дикшон… Уилпак! Прекалено трудно за моя стар език, скъпо братле. Позволи ми да ви наричам по по-удобен начин, както аз намеря за добре!

— Стори го!

— Тогава твоето име ще е Тиква.

— Сиреч кратуна… сигурно защото мъкна върху скалпа си тая грамаданска плъстена калепа, а? — ухили се Сам добродушно.

— А на двете ти братлета — той посочи другарите на Сам — ще им викам Планка и Рогатина

— Какво казва той за нас? — поиска да знае Уил.

— Прекръсти ви на Летва и Ловно копие — поясни Сам.

— Не съм съгласен с това! — изръмжа Уил.

— Аз също — пригласи Дик.

Сам намери изход. Той обясни на дебелия бурят, че може да изпусне фамилните имена и е необходимо само да запомни трите едносрични думи: Сам, Дик и Уил.

Сега князът угости своите гости. Карпала ги обслужи с внимание и любвеобилно. После тримата посетиха пазара, за да си направят някои покупки. По едно време Дик сръга дребния Сам така здравата, че траперът едва не се спъна.

— Сега пък какво има?

— Бил Нютън!

— Дивотии! Как ще е попаднал обесникът тъкмо тук в Сибир?

— Кой може да знае. Ела бързо!

Дик задърпа Сам помежду няколко шатри, огледа се на всички страни, ала не съумя да открие чужденеца.