— Някой прилича на бившия дервиш, това е всичко — рече Сам.

— А аз мога да се закълна, че беше той. Носеше голяма брада, това беше единствената разлика.

Когато Бил Нютън или по-скоро Фьодор Ломонов, както се наричаше сега, уреди паспортния си въпрос при околийския, се отправи най-напред към странноприемницата, нахрани се и подхвърли няколко грубости на съдържателя, задето го е пратил при исправника. После побърза към пазара, за да потърси там прочутия ловец на соболи Номер осемдесет и четири. Противно на очакванията го срещна скоро и понеже предложи добро възнаграждение, Номер осемдесет и четири се съгласи с предложението. За късо време последният събра дружина ловци — помогна му най-вече неговата добра репутация.

Сега оставаше само да се уредят необходимите покупки и някогашният дервиш се зашля из пазарището. Тъй като около необикновените американски гости се трупаха много любопитни, натам бе привлечен и Ломонов. За свой ужас той позна тримата ловци, на които с голям зор се бе изплъзнал в Долината на смъртта. В изненадата си помисли, че те са останали по дирята му от Долината на смъртта и реши незабавно да потегли. Та нали тримата още не бяха го открили. Всичко все още беше наред.

Пазарлъците бяха извършени и всички неща опаковани. Една прилична сума възнагради току-що наетите ловци за припряното тръгване. Те потеглиха. Точно когато се канеше да се отправи към сборището, Ломонов отново попадна на Детелиновия лист и бе разпознат от Дик. Шмугна се чевръсто между няколко шатри и ето как се измъкна.

4. На вечеринка в кръчмата

Здрачът се спускаше и в танцовата зала на пивницата бяха запалени малкото налични лампи, защото днес — първия ден на големия пазар, имаше бал.

В задната част на залата бе изолирано с дървена преградна решетка едно пространство, предназначено за «дамите и господата». Възприето беше всеки десети танц големците да бъдат оставяни да танцуват сами.