Един стар тромпет едва бе дал сигнала и всички желаещи да танцуват се юрнаха в тълпа насам. Първият господарски танц не се състоя, понеже «дамите и господата» все още не бяха пристигнали.

Но скоро и те се появиха. Почетното място зае околийският началник с фамилията си, после следваха другите офицери, попът и един унтерофицер. Не след дълго се приобщиха видните вождове на околно живеещите народи. Накрая дойде и тейш Була с жена си и дъщеря си.

Неговата поява предизвика всеобща шумотевица — не само заради красотата на Карпала, но и защото край него се намираха Сам, Дик и Уил — трите чудновати образа. Фактът, че бе стрелял по есаула и все още се наслаждаваше на свободата си, придаваше на Сам в очите на простите хорица необикновен ореол.

За ядене нямаше нищо; за пиене — само чай, водка, квас и айран. Един тромпет, една стара китара и един тромбон, чиито засукани тръби мязаха на телешки карантии, изпълняваха концерт, който, както казва поетът, камъните може да събуди и хората да влуди.

Приоритет имаха народните танци. Въпреки лошокачествените напитки и още по-калпавата музика скоро започна да възцарява шумно веселие; на «дансинга» на дамите и господата — също. Единствено ротмистърът оставаше мрачен и мълчалив. Той се чувстваше унизен в очите на бал-гостите. Към това се добавяше, че Карпала не го удостояваше и с един-едничък поглед. Когато отново встъпи господарски танц, той се изправи озлобен и отиде да я покани. Тя поклати глава, без изобщо да го погледне.

— Няма ли да танцуваш?

— Не.

— Днес хич ли?

— Още не знам.

— Или само с мен не?

— С теб вече никога!

Оня пребледня. Всички погледи се бяха обърнали към него и той почувства подигравката на тълпата.

— Да не би с Номер десет? — процеди жлъчно в ухото й.

— Може би.

Този отговор на красивото момиче той не взе наистина на сериозно. Та нали не бе възможно дъщерята на един богат тейш да танцува с някакъв си там одърпан казак, на всичкото отгоре заточеник. Въпреки това метна вбесен поглед над преградата към ниското помещение, където казакът се бе облегнал на стената и наблюдаваше оживлението без вътрешен интерес. Но скришом очите му отново и отново търсеха Карпала.