След серия фолклорни танци, тръбата възвести отново танц за господарските особи. Карпала се надигна спокойно, излезе в предното помещение и подаде ръка на казак Номер десет.

— Ела, танцувай с мен!

Казакът трепна изненадано при тези думи. Изправи се бързо. Очите му заблестяха, страните пламнаха. Той много добре беше забелязал, че ротмистърът беше отблъснат от Карпала. Сега тя, принцесата, дойде при него! Мигновено си даде сметка за последиците от нейната постъпка, ала те малко го засягаха. Сложи ръка на нейната и я поведе към средата на залата.

Разнесе се всеобщо ахване. Очите на всички се обърнаха към есаула, чието лице бе станало бяло като прясно варосана стена.

Музиката започна. Само тази единствена двойка танцуваше, защото «господарите» нямаха намерение да се излагат, като се въртят покрай някакъв си заточеник. Но казакът, изглежда, не мислеше за нищо друго, освен за своята партньорка. Обвил ръка около кръста й, той я водеше напред-назад в лек ритъм. А тя изцяло се бе отдала на галещата мелодия и изкусното му водене — наклонила леко глава настрани, полузатворила очи.

Родителите й наблюдаваха двойката весело и непринудено. Те виждаха в заточеника само мъжа, който бе спасил тяхната скъпоценност — дъщеря им.

Танцът приключи.

— Ела! — каза Карпала на партньора си и поиска да го изпрати до мястото, където бе стоял.

— Не — прошушна онзи, — аз ще те отведа!

Те стигнаха бавно до преградата и стъпиха в отделеното помещение. Есаулът скочи от мястото си към казака. Очите му бяха следили танцуващите с пламтящ поглед. Сега от тях бликаше гибелен огън.