— Осмеляваш се да дойдеш тук, куче? — извика той така силно, че думите му се чуха ясно из цялата зала. — Какво дириш насам?

— Придружавам дамата си до мястото й — отвърна казак Номер Десет неустрашимо.

— Твоята дама? Нечувана наглост! Как може принцеса Карпала да бъде дама на един престъпник? Тя е моя годеница. Измитай се! Иначе ще те изхвърля вън и ще те нашаря с кнута

Той посегна към камшика, който, както обикновено, му висеше отстрани и вкопчи ръка в дръжката.

Възцари потискащо мълчание. Всички очакваха с напрежение какво ще се случи. Повечето смятаха, че Номер десет ще се подчини на заповедта с най-голямо смирение.

— Това е прекалено! — прошепна Сам Хокинс на дългия Дик Стоун. — Ще трябва да се заемем с бедния дявол, ако не се лъжа.

Но казакът не показа и следа от покорство. Той остана изправен пред офицера и отговори с равен, вежлив тон:

— Ще направя каквото ми отреди дамата.

Същевременно погледна въпросително Карпала Тя се сметна задължена да защити честта на казака. Ето защо сложи твърдо ръка в неговата.

— Ти танцува с мен, така че те моля да ме отведеш при моите родители — каза любезно. — А после можеш да се върнеш на мястото си.

— Благодаря ти.

Казакът поиска да продължи с нея, ала ротмистърът го улови здраво заръката.

— Стой! Незабавно я освободи!

— Виждаш, че дамата не желае. Ако тя наистина е твоя годеница, би трябвало да й докажеш уважението си и да не я оскърбяваш, като ме ругаеш!

— Жалък пес! Ще се подчиниш или не?

Ротмистърът вдигна ръката с кнута.

— Аз не съм нито куче, нито престъпник. Бях изпратен в Сибир без каквото и да е следствие. Аз също като теб съм офицер и благородник. Не смей още веднъж да ме докоснеш с камшика!

— Почакай, пършивец! На ти! — изрева есаулът и замахна за удар.

Но той така и не съумя да го осъществи, защото Сам сграбчи бързо ръката му и каза любезно на своя повален руски: