Всичко протече в такава бърза последователност, че никой не съумя да попречи на инцидента. Казакът предложи задъхано ръка на Карпала и спокойно, сякаш нищо не се бе случило, каза:

— Позволи да те отведа на мястото!

Тя беше пребледняла много и седна, без да е в състояние да проговори. А и в цялата зала цареше мъртва тишина.

— Братле, желаеш ли сега да изпиеш с мен една чаша за нейно здраве? — обърна се Номер десет високо и ясно към Сам Хокинс.

— За Бога, ти си свестен тип! За мен е удоволствие да се чукна с теб.

Сам започна да налива, ала още не беше приключил, когато в залата се разнесе гласът на есаула:

— Дръжте го! Арестувайте го! Веднага!

Яко напердашеният офицер представляваше картина на необуздан гняв. Лицето му беше тъмночервено, а вените по челото аха-аха да се пръснат.

Никой около танцовата площадка не беше останал седнал. И в господарското помещение всички се бяха надигнали.

Многобройните казаци се подчиниха на заповедта на есаула мимо волята си. Мудно приближиха към номер десет.

— Бързо, кучета! — прогърмя към тях есаулът. — Или да ви раздвижа краката?

Тогава Уил тупна дребния Сам по рамото.

— Ще я търпим ли тая работа? Не е ли по-добре да го полинчуваме малко тоя есаул, а? — попита той.

— Да, нека мъничко го катраносаме и оваляме в перушина! — прибави Дик.

— Почакайте! — повели Сам.

После приближи до заточеника. Номер десет схвана доброжелателното намерение на трапера, ала махна отклонително.

— Без непредпазливост, братле! Тук има закони, които ти като чужденец двойно повече трябва да зачиташ.

Това Сам действително осъзнаваше.

— Нека сега-засега оставим нещата да се саморазвиват — прошепна по тая причина на Уил. — Ама ти се измъкни навън, за да узнаеш накъде ще го отведат.