— Както вече споменах — започна Кирил — след като се роди брат ми, останахме трима. Татко беше сирак и не зная дали заради това или за друго, но родителите на мама не го обичали много. Оставили ни да се оправяме както можем.

Когато се напиеше, за бебето се грижех аз, а когато това не ми се отдаваше, се опитвах да изтръгна баща ни от пиянския сън, в който винаги изпадаше, след като се позабавлява — както той наричаше пиянските си вечери. Никога не успявах да го събудя и в своята безпомощност, излизах на двора и се разплаквах с глас. Тогава идваше една съседка. Понякога ни донасяше нещо за ядене, а друг път приготвяше храна от това, което има в къщи. Подменяше брат ми или правеше нещо друго, което аз не можех и понякога ни водеше у тях, а друг път оставаше у дома и се занимаваше с нас. Както и да е. Справяхме се, защото имаше моменти, когато татко беше трезвен, макар че откакто почина мама, те бяха станали рядкост. В такива моменти ни обсипваше с цялата си нежност, на която беше способен. Да можех, бих върнал тези минути.

Емилия видя по страните му да се търкалят сълзи и й се прииска да го прегърне, да му каже някоя утешителна дума, но си остана безмълвна на мястото. След малко той продължи:

— Когато брат ми навърши три години, се преместихме в града, при един приятел на татко. Казваше се Марко, а другите му имена не помня. Не се печелеха добри пари в ТКЗС-то и затова татко започна работа в една фабрика за бои. И там не му провървя много, заради пиенето, но успя да се задържи, благодарение на чичо Марко, който беше склададжия в същата фабрика и често се застъпваше за него.

— Ние с брат ми не усетихме как изминаха още три години. Бяхме винаги заедно и това много ни привързва един към друг. Даже си спомням, че когато тръгнах на училище, исках брат ми да идва с мен и дори да остава в учебните часове. Това, разбира се, беше невъзможно и аз бързо го разбрах. Той оставаше в новия ни дом и за него се грижеше жената на чичо Марко. Тя беше пенсионерка. Нямаха деца и съм сигурен, че ние с брат ми никога не сме й били в тежест, а напротив.