— Обиколили навсякъде, където може да иде един малчуган, но не го открили. Преди да се върнат у дома, отишли в полицията и съобщили за изчезването му. Ченгетата взели всички данни за момчето и една негова снимка, която татко винаги носеше със себе си. Като се върнаха в къщи, двамата бяха много притеснени. Татко ходеше безцелно по двора и псуваше, а после взе, че се напи до козирката и с това му свършиха тревогите за тази вечер. Заспа непробудно, а ние с леля Станка — така се казваше жената на чичо Марко — плачехме и се ослушвахме, дали няма да хлопне дворната врата и по пътечката да се покаже брат ми, воден от някой добър милиционер.

— Чичо Марко пушеше и въсеше гъстите си вежди, които почти покриваха очите му. Сигурно и на него му се е късало сърцето за малчика — както му викаше.

— Мина нощта и другия ден до обяд. Нищо не се случи, и когато се събуди татко, отидоха в милицията да видят какво става. Там им казали да не се притесняват, и да оставят нещата в техните ръце. Тъкмо се канели да дойдат, за да разпитат съседите. Надявали се бързо да го открият.

— Идваха, разпитваха — продължи Кирил, след като запали цигара, — и си отидоха, а ние повече не го видяхме. По-късно ни уведомиха, че вече не съществува.

— Какво е станало с него? — попита Емилия. Историята започна да я заинтригува и страховете й отстъпиха място на нарастващото любопитство.

— Нали си спомняш, че ти споменах за една жена — Кирил отново седна на дивана срещу Емилия. — Една мръсница, решила да задоволи животинските си полови инстинкти с помощта на шестгодишно хлапе.

Емилия направи гримаса на отвращение, а Кирил продължи:

— Не мога и не искам да ти описвам как е блудствала с брат ми. Това го научих по-късно от татко, и дори сега, като ти разказвам тази история, ми се повдига.