Той запали втора цигара от предната и смачка празния пакет. В този момент стенният часовник в коридора удари три пъти. Това накара Емилия да преглътне слюнката си. Разбра, че отдавна е гладна, но също така разбираше, че Кирил за нищо на света няма да прекъсне своя разказ. Нещо й подсказваше, че наближава развръзката, а с нея щяха да дойдат отговорите на всички въпроси, които си задаваше от сутринта, без да може да си отговори. Намести се по-удобно и зачака Кирил да продължи, а той, като смукна два пъти от цигарата, продължи да разказва:

— Поиграла си с него два дена, като същевременно го черпила с бонбони и най-различни лакомства. Накрая, въпреки лакомствата, тази игра взела да му писва и той решил да си ходи. Опитала се да го задържи още малко. Отвратителна пачавра! Брат ми я заплашил, че ще каже на татко, как са си играли. Сигурно е бил доста отегчен от тази гадория.

— Не е ли била омъжена? — попита Емилия.

— Мъжът й работел в Либия. Как ли се е омъжил за такова перверзно животно?!

— Била е сама…

— Да разбирам ли, че ти я оправдаваш?

— Разбира се, че не, но… — погледна го в очите. Бяха ледено-студени.

— Историята, моето момиче, не свършва дотук, иначе сигурно и аз бих я оправдал. Когато брат ми съвсем по детски я заплашил, че ще разкаже всичко на татко, тя се уплашила не на шега от скандала, който можел да последва. Заклала малкия, прерязвайки му гърлото, след това най-хладнокръвно го нарязала на части и в две тенекии от сирене го закопала в градината.

По челото му отново бяха избили капчици пот, а в очите му Емилия отново видя онова нещо, но този път не му обърна внимание, защото беше потресена до дъното на душата си. Кирил не я остави да му задава въпроси.

— Ако нервите й бяха издържали, никой нямаше да знае нищо и брат ми щеше да остане неотмъстен, но тя отишла в милицията, където разказала всичко, само няколко дни след престъплението. Там й показали снимката на малкия и тя потвърдила, че това е същото момче. Осъдиха я на смърт, но адвокатът обжалва присъдата и я замениха с двайсет години затвор. Там заболяла от рак на кръвта и след седем години на топло, дошъл краят. Краят за нея, но не за брат ми и мен.