Сега можеше да се обзаложи, че убиецът в момента не се разхожда по улиците, а стои точно срещу нея, на разстояние точно една протегната ръка. В гърдите й се надигна вик и запълзя към гърлото, а тя не беше в състояние да го спре. Струваше й се, че ако се опита, ще се пръсне на хиляди малки парченца. Не извика, а закрещя неистово, изпълнена с отвращение и ужас, като същевременно захвърли кървавите свидетелства за тази страшна история, дело на човека, когото бе обичала. Бе спала с него, бе го прегръщала. И той — нея. С опръскани до лактите ръце.

Силен шамар прекъсна нейния писък и едва не я изхвърли от фотьойла. Пред очите й избухнаха пожари и за момент закриха всичко. Когато се опомни, видя един вперен в нея поглед, в който се четеше онова нещо. Сега тя знаеше какво е то. Беше лудост. Лудост, която я разтрепери и я накара да се свие, като пребито кученце, скимтящо и чакащо милост от господаря си.

Армията от мравки се завърна. Запълзя по гърба й и завърши похода си някъде в основата на тила. Не можеше да откъсне поглед от неговите празни очи. Най-много от тях се страхуваше, защото вещаеха нещо страшно. Пред нея стоеше съвършено друг човек, а нейният Кирил беше изчезнал в миналото и на негово място стоеше убиецът.

Този друг Кирил каза:

— Не изпадай в истерия! Тя няма да ти помогне. Вероятно си се досетила, че идва твоя ред. Брат ми го поиска чрез твоя сън и аз няма да му се противя, както не му се противих досега.

Силен смях огласи вилата. Кирил се смееше с цяло гърло, отметнал глава назад, а на Емилия й се прииска да го хване за гушата и да стиска, да стиска, докато смеха премине в хъркане, а после и то престане. Знаеше, че няма да може да го направи, не защото пред нея стоеше нейния Кирил, когото тя обичаше. О, не! Този беше един умопобъркан звяр, от когото се страхува и който иска да вземе поредната си жертва. Тя нямаше физическа сила, за да го направи. Ако опиташе нещо подобно, само щеше да ускори края си. Трябва да печели време. Това може би ще я спаси.