Не си повярва, но се хвана за тази мисъл като удавник за сламка. В това време Кирил престана да се смее и продължи:

— Когато брат ми се появи за първи път в моя сън и поиска да убия жена, разбрах, че не мога да му се противя. Убих първата и изпитах страхотно удоволствие, нещо като оргазъм. Това — предполагам — е отплатата на брат ми за услугата, която му правя. Появи се за втори път и тогава убих втората, удоволствието беше същото и дори по-голямо.

Той отново започна да се смее, но този път смехът му беше кратък и някак изкуствен.

— Помислих си, че вече ме е забравил, но не е. Само дето този път използва теб, за да ми даде знак, че още разчита на мен. Направи го по оригинален начин и това ми харесва.

Емилия трепереше цялата. Ужасния страх, който изпита, когато разбра, че през всичкото това време е живяла с убиеца, не беше нищо в сравнение с чувството, завладяло я сега. Кошмарен студ смрази костите й, хвърли я в огромна, черна бездна, от която беше неспособна да излезе. Този луд човек смяташе да я убие и ще го направи. Тя вече не се съмняваше в това. По същия начин, както с ония двете…

Трябваше да отклони вниманието му по някакъв начин. Трябва да говори. Все едно какво, но да говори. Това ще забави страшната развръзка. „Ще я забави и после какво?“ — обади се един глас в нея, но тя го заглуши. Трябва да опита, колкото и да е безнадеждно.

Смяташ да убиеш и мен, без да ти мигне окото?! Нищо ли не означавам за теб?

— Разбира се, че означаваш. Аз те обичам, но ти трябва да разбереш, че не мога да постъпя иначе. Брат ми го иска. Това е по-силно от мен.

— Брат ти е мъртъв. Не разбираш ли? Зная, че си го обичал и те боли за него, но трябва ли заради това, да цапаш ръцете си с кръв?

— Ти не разбираш, глупачке. Това е неговото отмъщение. Аз съм само изпълнителят. Така ще бъде, докато той го иска. Трябва да умреш! Примири се с това, защото нямаш избор.