Как би живяла в града, в празния апартамент, когато по улиците се разхожда един луд и търси поредната си жертва, а полицията е безсилна да се справи с положението. Това сигурно увеличава страха на хиляди жени. Питаше се дали за нея е преимущество, че я съкратиха и по този начин се намираше на по-безопасно разстояние от онзи тип. Ами ако му скимне да прескочи насам, докато е сама? Не е ли и тя точно толкова уплашена, колкото всички жени и млади момичета от града, които са потенциални трупове, докато полицията не залови убиеца? Сигурно повечето от тях всеки ден и всяка вечер изживяват смъртта си. Това е ужасно, но още по-ужасно е, когато останеше сама. Представяше си една и съща сцена, откакто прочете за тази история. Виждаше се как върви по пътеката към лятната кухня и изведнъж чува стъпки. Кръвта й изстива във вените и парализира тялото й. Неспособна е да се обърне, а в следващия момент силна мъжка ръка запушва устата й…

Емилия отпи още една глътка от коняка, изхвърли угарката в пепелника, след това извади нова, давайки си дума да мисли за всичко друго, но не и за това. Да вървят по дяволите всички умопобъркани или каквито са там убийците от този сорт. По-добре да си мисли, че днес е събота и Кирил ще си бъде у дома. Тази сутрин ще му направи хубава закуска. Той обича принцеси с яйца и сирене…

… и едно тънко, студено острие болезнено потъва в меката й шия. Не й остава нищо друго, освен да хване главата си и да я залюлее на три педи от земята, както онази… Как ли би се смяла в такова положение собствената й глава?

Доля си коняк в чашата и го изпи на екс. Това оправи положението, защото след една минута похъркваше на дивана. Последната й мисъл преди да заспи, беше, че сигурно полудява.

Събудиха я ръцете на Кирил, шарещи под тънката, прозрачна нощница. Бяха топли и нежни. Това беше много по-приятно от ранното събуждане тази сутрин и тя не се възпротиви, макар да беше сънена и да не можеше да си обясни защо спи в кухнята. Обви с ръце шията на Кирил, придърпа го към себе си и устните им се сляха.