Захвана се да прибира останките от закуската. Кафето стоеше недокоснато, а също и виното, от което беше отпила съвсем малко. От съзнанието й не излизаше този друг Кирил, който видя преди малко. Помъчи се да намери някакво обяснение за поведението му, но нищо смислено не й идваше на ум. Не трябваше да го пуска с колата. Трябваше първо да си изясни, защо така го промени това, което му разказа. Трябваше да го разпита и да не го пуска никъде. Изглежда тази сутрин е тръгнало на страхове и изненади.

Тези и други мисли се въртяха в главата й, докато миеше съдовете. Като свърши с кухнята, отиде да заключи външната врата. Така правеше винаги, когато останеше сама в къщи. Тяхната вила беше доста усамотена. Това я подтискаше и плашеше, особено след двете неразкрити убийства.

Влезе в хола и взе една книга от малката библиотека, без да избира. Беше ги чела всичките, но сега това нямаше значение. Важното е да убие времето, докато се върне Кирил и да се опита да не мисли нищо. Смяташе за обяд да изпържи наденица. Това не отнема много време, така че можеше да почете.

Два часа по-късно дворната врата изскърца и Емилия подскочи. Сърцето й се разтупка така, сякаш искаше да излезе навън. Стана и погледна през прозореца. Кирил се връщаше. Въздъхна облекчено и отиде да отключи, с чувството, че ще получи отговор на всичките въпроси, които я вълнуваха и затова беше нетърпелива. Излезе на двора да го посрещне, а той тъкмо заключваше колата. Въпреки любопитството си, Емилия реши да го остави сам да започне разговор. Сигурно имаше какво да й каже. Например: защо така внезапно замина, когато му разказа съня си, и защо беше потресен от чутото?

Когато Кирил тръгна нагоре по стълбите, тя трябваше да се отмести, за да не се блъснат. Като отвори вратата, той каза:

— Ела вътре!

Това й прозвуча като заповед. „Боже, ще разбера ли какво става? Този сън не е на добре — помисли Емилия и последва Кирил, който хлътна в полутъмния коридор“ Кой знае защо й дойде на ума, че наоколо няма жива душа, освен тях двамата, и че тази сутрин в очите му имаше нещо необяснимо. Нещо, което малко я плашеше и тя не знаеше защо. „Всичко е наред. Всичко ще се оправи.“