Обърнах се.

Пламъкът беше излязъл от огнището, носеше се във въздуха и ставаше все по-голям. Илейн изпищя точно когато се обърнах и нещото се разду така, че изпълни стаята. Видях, че носи чертите на огнената стихия миг преди да избухне и да се завихри като торнадо из вилата. За миг къщата пламна и чух скърцащия му смях.

— Илейн! — Втурнах се към нея, защото видях как се превръща във факла.

Бързо прецених, че всички неща по джобовете ми плюс токата на колана вероятно са акумулирали достатъчно сила, за да прогонят нещото. Разбира се, енергията беше вложена укротена, очакваща да бъде използвана по различни начини. Изрекох думите, които биха разчупили предметите и освободили силите. След това извърших прогонването.

Пламъците изчезнаха за миг. Но не и димът, нито миризмата.

… А Илейн лежеше там хълцаща, с обгорени дрехи и плът, крайниците й конвулсивно се гърчеха. Всичките й оголени места бяха тъмни и люспести, през резките по тялото й се запроцежда кръв.

Ругаех, докато отново включвах пазача. Бях го създал, за да защищава вилата в мое отсъствие. Никога не бях си правил труда да го използвам, щом вече съм вътре. А би трябвало.

Който и да бе извършил това, вероятно беше все още наблизо. Скривалището ми се намираше в подземие на около шест метра зад вилата — достатъчно близо, за да използвам редица източници на енергия без дори да вървя след тях. Бих могъл просто да извлека маната им точно както бях направил това със собствената си личност. Бих могъл да я използвам срещу моя враг. Да. Това беше случаят, който бях чакал.

Изтичах при дипломатическото си куфарче и го отворих. Ще ми трябва сила, за да се свържа със силата и да я управлявам. А маната на приборите, която бях източил, бе свързана в собствените ми предмети. Взех пръчката и сферата. Най-после ще си го получиш, приятелю мой! Трябваше да си правиш сметката, преди да ме нападаш тук!