— Гладен ли?

— Образно казано. Имам предвид да получаваме достатъчно мана, за да съществуваме, да забавяме стареенето, да бъдем здрави и да се радваме на хубавите неща.

— И можете да се подмладявате с нея? На колко години си?

— Не задавай неудобни въпроси. Ако магията ми свърши и не намеря повече мана, бързо ще си отида. Но ние можем да улавяме материала, да го заключваме, да го задържаме, когато попаднем на енергиен източник. Силата може да се съхранява в някои предмети или — още по-добре — да се заключва в някои заклинания, като например да набереш всички цифри на телефонен номер без последната. Магията, която поддържа нечие съществуване, винаги е наша първа грижа.

Тя се усмихна.

— Трябва да си използвал много от нея за мен.

Погледнах настрани.

— Да — отговорих.

— Значи не би могъл да зарежеш всичко, да станеш нормален човек и да продължиш да живееш?

— Не.

— Тогава какво беше онова нещо? — попита тя. — Какво стана тук?

— Един враг ме нападна. Но оцеляхме.

Тя отпи голяма глътка от кафето си, облегна се и затвори очи. После попита:

— Ще се случи ли отново?

— Може би. Ако го допусна.

— Какво искаш да кажеш?

— Това беше повече предизвикателство, отколкото решително нападение с пълна сила. На врага ми накрая започва да му омръзва да си играе и иска да приключи веднъж завинаги.

— И ти ще приемеш ли предизвикателството?

— Нямам избор. Освен ако не смяташ да чакаме тук пак да се случи нещо такова, но по-завършено.

Тя леко потрепери.

— Съжалявам — казах аз.

— Имам чувството, че и аз може би ще съжалявам — заяви тя, като допи кафето си, прекоси стаята, застана до прозореца и погледна навън, — преди това да свърши.

Обърна се, вторачи се в мен и попита: