— Няма начин.

Въздъхнах.

— Трябва да отида там, където изригва онзи вулкан.

— Купи два билета — каза тя.

Не че беше необходимо. Имам си самолет и съм правоспособен пилот. Всъщност имам няколко в различни краища на света. И корабчета.

— Мана има в облаците и в мъглата — обясних й аз. — Когато се налага, използвам собствени транспортни средства, за да стигам до тях.

Движехме се бавно през облаците. Бях заобиколил доста отдалече, но това беше необходимо. Даже след като се бяхме отбили в апартамента ми и бяхме взели всичко, което ми беше подръка, силата ми все още беше много недостатъчна за първоначална защита и няколко удара. Трябваше да посъбера още. След това, струва ми се, вече нямаше да има значение. С моя враг щяхме да се вкопчим в един и същи източник. Трябваше само да стигнем до него.

Така че кръжах доста дълго в мъглата и събирах мана. Концентрирах я в една защитна магия.

— Какво ще стане, ако се изчерпи изцяло? — попита тя, щом за миг спрях и се издигнах за последен заход, преди да продължим на югоизток.

— Кое? — попитах.

— Маната. Всички вие ли ще изчезнете?

Изхилих се.

— Не може да се изчерпи — отговорих аз. — Не и след като я използваме толкова малко хора. Според тебе колко тона метеоритен материал е паднал днес на земята? Това повишава фоновото равнище почти незабележимо, но постоянно. А много пада в океана. Следователно плажовете са обогатени. Затова обичам да съм край морето. Постепенно се натрупва и в забулените в мъгла планински върхове. И те са подходящи места за събирането й. А нови облаци се образуват винаги. Големият ни план предвижда нещо повече от просто оцеляване. Чакаме деня, когато тя ще достигне такова равнище, че ще се задейства и ще установи енергийни полета на големи площи. Тогава няма да е необходимо да разчитаме само на натрупвания и на частични магии, за да я поддържаме. Магията отново ще стане достъпна навсякъде.