— Хубаво — каза тя. — Това е съвсем безопасно, нали?

— Колкото и движението в Лос Анджелис.

— Чудесно. Наистина успокоително — отбеляза тя, когато край нас профуча огромен скален отломък.

След това се разделихме. Оставих я облегната на издатина в скалата с нейната защитна магия, а аз се отдалечих надясно, за да изпълня ритуал, който изискваше по-голяма свобода на движенията.

Тогава фонтан от искри се издигна във въздуха пред мен. Нямаше нищо необичайно, докато не разбрах, че се носи необикновено дълго. След известно време ми се стори, че трябва вече да се е разпръснал…

— Феникс, Феникс, гори ярко! — думите проехтяха покрай мен, заглушили грохота на самия ад.

— Кой ме вика? — попитах.

— Кой има най-сериозната причина да ти стори зло?

— Ако знаех, нямаше да питам.

— Тогава търси отговора в ада!

Връхлетя ме огнена стена. Изрекох думите, които усилваха защитата ми. Въпреки това се олюлях, когато той ме удари. Да отвърна с удар беше твърде сложно, като се има предвид съвсем нематериалната му природа.

— Добре, до смърт! — извиках и призовах удар на мълния там, където се въртяха искрите.

Обърнах се и закрих очите си, за да се защитя от блясъка, но през кожата си все още усещах присъствието му.

Защитната ми обвивка продължаваше да се тресе, когато примигнах и погледнах напред. Въздухът пред мен моментално се проясни, но всичко наоколо изглеждаше някак по-тъмно и…

Едно същество — груба човекоподобна фигура от полувтвърдена лава — бе обвило ръце около мен и силно ме притискаше. Магията ми издържаше, но се бях озовал на ръба на кратера.

— Не става! — Опитвах се да разтворя съществото.

— Как ли пък не! — разнесе се глас отвисоко.

Бързо разбрах, че формите от лава са защитени срещу простите трикове, които им прилагах. Добре, тогава ме запрати долу. Аз пък ще левитирам. Феникс ще възкръсне отново. Аз…