Пристъпих през ръба и полетях надолу. Но възникна проблем. Сериозен.

Разтопеното създание беше залепнало за защитната ми обвивка. Магията си е магия и науката си е наука, но има и съответствия. Колкото по-голяма маса искаш да придвижиш, толкова повече енергия изразходваш. Така че падах в бушуващата дупка изненадан и напук на левитационната магия, която би ме издигнала високо, ако не бях толкова натежал. Незабавно се заех с магия, която да ми придаде по-голяма плаваща плътност.

Но щом свърших, видях, че нещо ми противодейства — друга магия, която, докато падахме, продължаваше да увеличава масата на моето бреме посредством абсорбция. Като се изключи малкото пространство между стъпалата ми, откъдето виждах кипящото езеро от пламъци, бях обкръжен от разливащата се маса на създанието. Успях да измисля само един възможен начин за бягство, без да знам дали ще имам време да го приложа.

Заех се с магията, която можеше да ме превърне във вихрушка от искри като тази, която преди това бе приел моят противник. Когато я завърших, освободих се от защитната си обвивка и излетях.

Навън през долното отверстие, толкова близо до мехурчестата повърхност, че бих се изплашил, ако при тази трансформация умът ми не бе станал нещо статично и уравновесено.

Плъзнах се по разтопената от горещината повърхност на лавата, разроих се покрай тежкото същество от оживял камък и вече бързо се заиздигах блъскан, носен към отверстието от горещите вълни. Тогава то се удари о надигащ се мехур и изчезна. Добавих и от собствената си енергия и се понесох нагоре през проходи от пара и дим, покрай летящи куршуми от лава.

Нажежените ми въртеливи движения напомняха полета на птица. Реех се в енергия. Нададох дълъг, протяжен, извисяващ се вик. Прострях криле по разпрострелите се енергийни линии, като търсех въртящия се противник. Така стигнах до ръба.