— Повечето? — повтори тя. — Четох някъде, че има стотици. Някои от тях били наистина твърде отдалечени от обичайните пътища. Като например Еребус…

— Бил съм на Еребус — казах аз, — отдавна, когато… — И тогава разбрах какво съм казал: — Когато сънувах един сън — довърших. — Шегичка.

Засмях се, но тя едва се усмихна.

Нямаше значение. Тя не можеше да ме нарани. Съвсем малко светски хора могат да го направят. И без това почти приключвах с нея. След тази вечер ще я забравя. Никога вече няма да се срещнем. Обаче съм учтив по природа. Това е, което ценя в чувството. И няма да я нараня. Може би ще бъде най-лесно да я накарам и тя да забрави.

— Сериозно, наистина смятам, че някои аспекти на геофизиката са очарователни.

— Известно време бях астроном любител — охотно подхвана тя. — Мога да те разбера.

— Наистина ли? Астрономия? Никога не си ми казвала.

— Е, и?

Започнах да го обмислям, незначителният разговор вървеше от само себе си. След като се разделим довечера или утре сутринта, ще замина. Ще отида във Вилаермоса. Неприятелят ми ще чака — в това съм сигурен. «Таг. Ти си то.»

«Това е шансът ти. Ела и ме хвани, ако не те е страх.»

Разбира се, че ме беше страх.

Но съм бягал прекалено дълго. Ще трябва да отида и да уредя нещата завинаги. Кой знае кога ще имам друга възможност. Бях стигнал до точката, от която си струваше да поема всякакъв риск, за да открия кой е той, да имам възможност да си отмъстя. Ще се погрижа за подготовката по-късно, във вилата, след като тя заспи. Да.

— Имаш ли и плаж? — попита тя.

— Да.

— Колко изолиран?

— Много. Защо?

— Хубаво ще е да поплуваме преди вечеря.

Така че спряхме пред ресторанта, резервирахме си маса за по-късно, отпратихме и го направихме. Водата беше чудесна.

Денят се превърна в прекрасна вечер. Бях получил любимата си маса във вътрешния двор, най-отзад, заобиколена от многоцветен храсталак, облъхвана от аромат на цветя, с изглед към планините. Бризът беше точно какъвто трябваше. Омарът и шампанското — също. От ресторанта долиташе приятна тиха музика. При кафето намерих ръката й под своята. Усмихнах се. И тя ми се усмихна в отговор.