— Защо дойде да ме видиш? — запита без да се усмихва.

— Моля ти се

— Настоявам да ми отговориш. Не е заради Леонард? Знаеш че го обичам, нали?

— Престани! — запуши ушите си с ръце.

— Знаеш ли — продължи да упорствува тя — сега сме винаги заедно. Където някога ходехме с теб, сега ходим с леонард. Спомняш ли си пикника в зеленината. Монте Верде? Бяхме там миналата седмица. Летяхме до Атина преди един месец, с кашонче шампанско.

— Той се облиза.

— Ти не си виновна, не си — стана и я хвана за ръцете. — Ти си нова, не си като нея. Тя е виновна, не ти. Ти си различна!

— Напротив — каза жената. — Аз съм като нея. Нищо от мен не й е чуждо. За всички намерения и цели ние сме една.

— Но ти не си направила това, което тя направи!

— Аз правих всичко това. Аз го целувах.

— Не може да бъде, та ти си току-що родена!

— От нейното минало и твоето въображение.

— Виж какво — помоли се той като я раздруса за да привлече вниманието й — няма ли начин, не мога ли да платя още пари и да те взема с мен? Ще отидем в Париж или в Стокхолм или където пожелаеш.

— Марионетките само се наемат — засмя се тя — те никога не се продават.

— Но аз имам пари!

— Правен е такъв опит, доста преди. Води до безумие. Не е възможно. Знаеш, че дори и това е незаконно. Съществуваме само поради мълчаливото съгласие на правителството.

— Аз искам само да живея с теб, Кети.

— Това е невъзможно. Защото аз съм Кети, всяка частица от мен е нейна. Ние не желаем съперничество. На марионетките не се позволява да напускат сградата. Аутопсия може да разкрие тайните ни. Достатъчно по този въпрос. Предупредих те, че не трябва да говорим за това. Ще развалиш илюзията. Ще се чувствуваш разстроен, когато напуснеш. Ти си платил, сега направи това, което си дошъл да направиш.

— Не искам да те убивам.

— Една част от теб иска. Ти се стремиш да я заградиш, да не я изпуснеш. Той извади пистолета от джоба си.