— Всичко свърши — каза мургавият.

— Свърши? — прошепна Джордж Хил.

Мургавият кимна.

Джордж Хил погледна немощно към ръцете си. Бяха покрити с кръв. Когато загуби съзнание, падна на пода. Последното нещо, което си спомняше, беше чувството, че поток от истинска кръв се излива по ръцете му.

Сега вече са добре измити.

— Трябва да си отивам — каза Джордж Хил.

— Ако се чувствувате способен.

— Много съм добре — стана той. — Сега тръгвам за Париж. Не трябва да се опитвам да телефонирам на Кети или нещо друго, нали?

— Кети е мъртва.

— Да аз я убих, нали? Боже, кръвта беше истинска?

— Това ни прави горди.

Той слезе с асансьора на улицата. Валеше, а изпитваше желание да се разхожда с часове. Гневът и унищожителните сили бяха отблъснати. Споменът беше толкова ужасен, че никога нямаше да пожелае да убива отново, дори ако истинската Кети му се появеше пред него, той би благодарил на Бога и би паднал безчувствено на колене. Сега тя беше мъртва. Той получи своето.

Беше нарушил закона без никой да разбере.

Студеният дъжд се сипеше по лицето му. Той трябва да напусне незабавно, докато още има ефект от разпускането. В края на краищата, какъв е смисълът от това разпускане, ако човек отново тръгне по стария път? Основното предназначение на марионетките е да предотвратят истинско убийство. Ако изпитвате желание да убиете, да ударите или да измъчвате някого, изкарвате си гнева върху един от тези неубоздани автомати. Няма никакъв смисъл да се връща в апартамента сега. Кети може да е там. Той искаше да я мисли за мъртва, което беше заслужил с грижите си.

Спря на бордюра и се загледа в преминаващото движение. Вдъхна дълбоко от свежия въздух и започна да се отпуска.

— Мистър Хил? — дочу глас из под лактите си.

— Да?

Белезниците изщракаха върху китките му.

— Вие сте арестуван.

— Но…

— Елате. Смит, вземете другите горе и направете документите за арестуването.