— Вие не можете да направите това с мен — запротестира Джордж.

— За убийство можем.

Гръмотевица проехтя в небето.

Беше осем и четвърт вечерта. Валеше от десет дни. Сега валеше по стените на затвора. Той протегна ръце, за да почувствува как капчиците се събират на локвички върху треперещите му ръце.

Вратата изтрака, но той не се помръдна, а остана с ръце на дъжда.

Адвокатът му го погледна от стола и каза:

— Всичко е свършено. Ще бъдете екзекутиран тази вечер.

Джордж Хил слушаше дъжда.

— Тя не беше истинска. Не съм я убил.

— Такъв е закона, все пак. Вие си спомняте. Другите също са осъдени. Президента на компанията ще умре в полунощ. Тримата му помощници ще умрат в един. Вие ще отидете в един и половина.

— Благодаря — каза Джордж. — Направихте каквото можахте. Мисля че все пак това е убийство, няма значение как го виждате. В образ или не. Има идея, план и замисъл. Липсва само истинската Кети

— Всичко е въпрос на време — каза адвоката. — Преди десет години не биха ви осъдили на смърт. Нито пък след десет години ще осъждат за такова нещо. но те трябва да накажат някого за назидание на другите. През последната година използването на марионетки нарастна невероятно. Хората трябва да бъдат сплашени, силно сплашени. Бог знае докъде може да стигне това ако продължава. Има и друго — духовната страна на въпроса. Къде почва живота и къде свършва? Живи ли са роботите или мъртви? Не малко църкви са се занимавали с този въпрос. Ако не са живи, то те са следващото нещо след него. Те реагират. Те дори мислят. Вие знаете за закона за живия робот, който беше приет преди два месеца; попадате под този параграф. Просто зле избрано време, това е всичко. Зле избрано време.

— Правителството е право, сега разбирам — каза Джордж Хил.

— Радвам се че разбрахте становището на закона.

— Да, в края на краищата не могат да узаконят убийството, дори ако то се прави с машина, телепатия и восък. Трябва да бъдат лицемери, че да ме оставят да се измъкна след моето престъпление. Защото това беше престъпление. Самия аз се чувствувам виновен от тогава. Чувствах нуждата от наказание. Не е ли странно? Ето как обществото ни влияе. То ни кара да се чувствуваме виновни, дори когато нямаме основание за това…