Кой знае, може би след стотици милиони години и без човека напорът на живота би изхвърлил нови кълнове в космоса, би ги пренесъл на другите планети? Защо не? За обитателите на морето сушата също е била гибелна пустиня. Но вълна след вълна, подтиквани от обстоятелствата, те тръгнали в атака, а сред трилионите загинали винаги се срещали единици, различни от другите, и те оцелявали в новата среда.

Единственият случай, когато съществуването им се е оправдавало! Ала в обикновените условия тези десантници били обречени на гибел по-скоро от събратята си. Когато върху птичето ято налети силна буря, смъртта не избира жертвите си слепешката. Стандартът, проверен от милионите години еволюция, може да устои на бурята именно защото в неговото формиране са участвували хиляди силни бури в миналото. Но тежко и горко на онзи, който не е стандартен!

Севергин беше нестандартен, затова планините победиха него, а не той тях. Техниката позволяваше на хората почти да не дават жертви при движението си към другите светове. Ако тя винаги работеше безотказно, изобщо нямаше да има жертви. Не уви, този щит не беше и не можеше да бъде абсолютен…

Внезапно Севергин разбра защо от всичко, за което можеше да мисли в последните си часове, мислеше именно за това. Несъзнателно, без да иска, той търсеше утеха. Така бе устроен. Като че ли от тези мисли щеше да му стане по-леко!

Наоколо цареше безбрежна тишина. Луните се приближиха една към друга и гледаха от висината втренчено, като две очи. Всяко движение в този замрял свят изглеждаше светотатство. Севергин ускори крачка.

Няма да го направи. В минутата, когато започне да се задушава, няма да извади пистолета да се застреля. За живите не е все едно как ще загине. Нещо болезнено ще зашемети другарите му, ако го намерят с пронизано сърце. Пример за малодушие? Не… Човек е длъжен да се бори до последния си дъх. Издръжливостта на човечеството зависи от издръжливостта на всеки поотделно — това е всичко.