Като повдигаше високо пети в закърпени чорапи, той меко като на ски се плъзна към вратата и старателно я затвори зад себе си.

Аз станах без желание, щракнах лампата, съблякох се, изключих нощната лампа и се завих по-плътно с одеялото. Топлата пещера на постелята ми се стори най-уютното място на земята. Мъглявите откъслеци от мисли продължаваха бавно да кръжат и аз не се съмнявах, че веднага ще заспя. Но това очакване не се сбъдна, вероятно доста бях дремнал през деня.

Впрочем, нямаше значение, при висока температура малко неща имат значение. Някъде далеч градският часовник би полунощ. Като го чух, отворих очи. Стаята ми се стори чужда, през прозореца беше влязла луната. Меката светлина на далечното кълбо посребряваше килима, косо разсечен от сянката на рамката, покриваше с бяла глазура чаршафа върху краката ми, пречупваше се в ледени остриета от ръбовете на гарафата, сложена до главата ми, а извън пределите на това застинало сияние и блясък всичко беше потънало в мрак, толкова глух и черен, като че ли стаята се беше преместила на друга планета и въздухът в нея беше изгубил способността си да смекчава контрастите.

Виновницата за това беше лунната светлина, в нея има нещо от друг свят. И не случайно — тя лети от черните космически пустини до безнадеждно мъртвото кълбо; като се поддавах на нейната хипноза, аз вяло помислих, че сега е най-подходящото време да се появи призракът. Полунощ в старинна (е, не старинна, но стара) къща, страховете на стопанина, тайнственият блясък на луната, какво още е нужно? Всичко е според класиката, наистина леко преоценена, защото трябваше да бъде в замък, а не в стая за рубла на ден и не трябваше да има електричество, чиято прозаична светлина аз можех да извикам с едно движение на пръста си. И освен това призраците са по-скоро западноевропейско явление, отколкото руско. При нас всичко е някак си по домашному — всичките му там таласъми, кикимори, домашни духове и всичко, но без особени страсти и прочее романтични изживявания. Къде ти теб Европа! Не един век наред там са издавали упътвания как трябва да говорим с призраците — вежливо и непременно на латински, което несъмнено е показвало аристократичната природа както на самите призраци, така и на тези, които си общуват с тях.