Докато събира съчки, Старицата усеща как погледът му пълзи по гърба й като зверче. Иска й се да викне: „Виждам те, охо, как те виждам! Няма невидими момчета, аз просто си го измислих!“, но успява да стиска езика зад зъбите си.

На другата сутрин момчето започва да безобразничи — квака като жаба, прави разни муцуни, пули се. По някое време я дебне зад гърба, сякаш иска да я удуши. Тя едва видимо потреперва.

После се приближава и като че ли иска да я ритне или да я заплюе. Тя дори не мигва, дори веждите й не трепват.

Изплезва се и започва да ръмжи, а тя само се смее:

— Да не би пък наоколо да има саламандър?

По обед безочието му стига връх: появява се гол голеничък, както майка го е родила.

Старицата едва не изпада в истерия. Но казва само с устни „Чарли!“

Чарли тича гол нагоре по склона, тича надолу — гол като деня, гол като луната, гол като слънцето, гол като току-що излюпен от яйце, и размахва белите си крачка като летящо над земята колибри.

Старицата си прехапва езика. Какво да му каже? Облечи се, Чарли? Как не те е срам? Защо се маскариш? Това ли да му каже? Ох, Чарли — да го кажа, че да се издам, бива ли?

А той припка по скалите гол, сякаш току-що роден, пляска се по бедрата, ту издува корем, ту го свива като цирков балон.

Старицата примижва и започва да чете молитва.

Продължава три часа, накрая тя не издържа:

— Чарли, ела при мен. Искам да ти кажа нещо.

Появява се мигом като отронен от дървото лист. Слава Богу, облечен.

— Чарли — казва тя, обърната към елата, — вече виждам големия пръст на десния ти крак. Ей го там!

— Ама наистина ли го виждаш?

— Да — уморено потвърждава тя. — Върху тревата, прилича на рогата жаба. Пък там отгоре лявото ти ухо виси във въздуха, съвсем-съвсем като розова пеперуда.

Чарли танцува и пляска с ръце:

— Появявам се, появявам се!

— Сега и глезена ти виждам.

— Върни ми и двата крака! — нарежда Чарли строго.