Още алармени системи се включиха при движението напред. Гигантската машина убиец караше реактивните двигатели да забавят движението си. Първото нареждане, което премина през процесора й, беше: Напредвай предпазливо.

Той поддържаше положението на далечния кораб и по-малкия му придружител, но изпълни командата за приближаване, която подсказваше банката му с военна логика. Машината подготви още оръдия.

— Добре — каза Уейд по-късно, като влезе и седна. — Сбъркал съм. Не е това, което си помислих.

— Ще ми кажеш ли поне какво подозираше? — попита Джуна.

Той кимна.

— Не съм голям лингвист — започна Уейд, — но обичам музиката. Имам много добра памет за всякакви звуци. Нося цели симфонии в главата си. Дори свиря на няколко инструмента, макар и по малко. Но този път паметта ми изигра номер. Бях готов да се закълна, че звуците приличат на онези, които бях чул от копията на Кармпан — откъслечните получени от нас записи за строителите, гадната раса, която произвежда берсеркерите. Има копия в библиотеката на кораба и ги прослушах отново. Оттогава са минали години. Но съм сбъркал. Звучат другояче. Сигурен съм, че това не е езикът на строителите.

— Аз пък знаех, че така или иначе берсеркерите никога не са кодирани на езика на строителите — каза тя.

— Не го знаех. Но по някаква причина бях сигурен, че съм чувал нещо подобно на онези ленти. Странно… Чудя се на какъв ли език говори.

— Е, сега му предавам способност да говори с нас. Но не се получава много добре.

— Обучаваш го в соларианския код? — попита той.

— Да, но то само бръщолеви. Звучи като кофти Фокнър.

Тя завъртя ключа за говор.

— … протектор побеждава по дяволите торпедата и избухващи слънца като очи три кормило две в зенита…

Тя го изключи.

— И при въпроси ли се държи така? — попита той.

— Да. Но все пак имам някаква представа…