Звънна интеркомът. Той стана и натисна копчето за приемане. Беше Дорфи.

— Уейд, долавяме нещо странно, което идва насам. Мисля, че не е зле да погледнеш — каза той.

— Добре — отвърна Уейд. — Тръгвам. Извинявай, Джуна.

Тя не отговори. Изучаваше нови комбинации на екрана.

— Движи се, за да ни пресече пътя. Приближава се бързо — обясни Дорфи.

Уейд разгледа екрана и данните, които се появиха като легенда в долния десен ъгъл.

— Има огромна маса — отбеляза той.

— Какво мислиш, че е?

— Казваш, че си е сменило посоката?

— Да.

— Това не ми харесва.

— Прекалено е голямо, за да бъде редовен кораб.

— Да — съгласи се Уейд. — Всички тези приказки за берсеркери може да са ме изнервили, но…

— И аз си мислех същото.

— Изглежда достатъчно голямо да изпече цял континент.

— Или да изпържи цяла планета. Чувал съм за тях в онази лига.

— Но, Дорфи, ако е това, просто няма смисъл. Нещо подобно, на път да извърши такава огромна работа — не виждам защо ще си губи времето да преследва дребосъци като нас. Трябва да е нещо друго.

— Какво?

— Не знам.

Дорфи се извърна от екрана и облиза устни. Челото му се проряза от дълбоки отвесни бръчки.

— Мисля, че все пак е берсеркер — каза той. — А ако е така, какво ще правим?

Уейд се изсмя късо, дрезгаво и след това отговори:

— Нищо. Абсолютно нищо не можем да направим срещу нещо подобно. Не можем да му избягаме, не можем и да го уцелим. Мъртви сме, ако е това, за което го мислим, и ако му трябваме ние. Ако е така обаче, надявам се да ни каже защо си прави труда, преди да ни унищожи.

— Няма ли нещо, което бих могъл да сторя?

— Можеш да изпратиш съобщение до Корлано. Ако стигне дотам, поне ще имат възможност да си съберат партакешите. Толкова е близо до тяхната система — не може да има друга цел. Ако имаш религия, сега е моментът да се позадълбочиш в нея.