— Виждам, че караш необикновено оборудване. Какво е?

— Климатична инсталация.

— Не ме лъжи, капитане. Как се казваш?

— Уейд Келман.

— Не ме лъжи, капитан Уейд Келман. Машинарията, която мъкнеш, не е процесор за атмосферни газове. Откъде я взе?

— Купих я на битака — заяви Уейд.

— Отново лъжеш, капитан Уейд.

— Да, лъжа. Защо не? Щом ще ни убиваш, откъде накъде трябва да ти давам верни отговори на каквото и да било?

— Не съм казвал, че ще ви убивам.

— Но това е единственото ти предназначение. Защо иначе ще се приближаваш толкова?

Уейд беше изненадан от отговорите си. При всеки въображаем разговор със смъртта никога не се беше държал толкова лекомислено. «И всичко само защото вече нямам какво да губя» — реши той.

— Установих, че машината работи — каза берсеркерът.

— Да, така е.

— И какви функции изпълнява за вас?

— Много неща, които намираме за полезни — заяви той.

— Искам да изоставите тази машина — каза берсеркерът.

— Откъде накъде? — попита Уейд.

— Аз заповядвам.

— Да приема ли това като заплаха?

— Приеми го както искаш.

— Няма да я изоставя. Повтарям: защо да правя това?

— Излагаш се на риск.

— Не съм го предизвикал аз.

— Донякъде си. Но разбирам страха ти. Той не е неоснователен.

— Ако просто се каниш да ни нападнеш и да ни я отнемеш, вече щеше да си го направил, не е ли така?

— Вярно е. Карам само много тежко въоръжение за работата, която имам да върша. Ако трябва да го обърна срещу вас, ще ви превърна в прах. Това, разбира се, се отнася и за машината, която искам.

— Още една причина да не я даваме.

— Логично е, но не разполагаш с всички факти.

— Какво пропускам?

— Вече изпратих съобщение с искане за по-малки оръдия, които да се справят с теб.