— Тогава защо си правиш труда да ни разправяш всичко това?

— Казвам ти го, защото ще им трябва известно време да стигнат дотук, а бих предпочел да продължа пътя си и да изпълня задачата, с която съм изпратен, вместо да ги чакам тук.

— Благодаря. И ние предпочитаме да умрем по-късно, отколкото сега. Ще чакаме.

— Не разбираш. Предлагам ти възможност да живеете.

— Какво предлагаш?

— Искам да изоставите тази машина веднага. После можете да си тръгнете.

— И ти просто ще ни оставиш да си тръгнем необезпокоявани?

— Имам опция да ви категоризирам като полезен живот, ако ми услужите. Изоставите ли машината, ще ми услужите. Ще ви преценя като полезни живи същества и след това ще ви позволя да си отидете необезпокоявани.

— Нямаме възможност да проверим дали ще изпълниш обещанието си.

— Вярно е. Но алтернативата е сигурна смърт и ако само оцените размерите и очевидната цел на мисията ми, ще разберете, че вашите няколко живота са незначителни в сравнение с тях.

— Ти изложи съображенията си. Но не мога да ти дам незабавен отговор. Трябва подробно да разгледаме предложенията ти.

— Разбираемо е. След един час отново ще разговарям с вас.

Предаването прекъсна. Уейд осъзна, че трепери. Потърси стол и рухна на него. Джуна го гледаше втренчено.

— Знаеш ли някакви добри вуду-магии?

— Справи се много добре. — Тя поклати глава и му отправи мимолетна усмивка.

— Не. Вървеше като по сценарий. Нищо друго не ни оставаше. И все още нямаме друг вариант.

— Поне ни спечели малко време. Чудя се защо ли толкова му е притрябвала нашата плячка? — Очите й се присвиха. Стисна устни. — Можеш ли да ми дадеш образ на оня берсеркер?

— Разбира се.

— Просто ще превключа на другия компютър и ще го извикам на екрана.

След минути машината убиец увисна пред тях. Той щракна легендата и на екрана се показаха всички ракурси, които скенерът на кораба му можеше да осигури.