Тя се взираше в дисплея около минута, като проследяваше легендата.

— Той излъга.

— В какво отношение? — попита Уейд.

— Тук, тук и тук. — Тя сочеше места по лицевата част на берсеркера. — И тук — показа част от образа, оценяваща въоръжението.

Дорфи и Макфарланд влязоха в кабината, докато тя говореше.

— Излъга, като каза, че притежава само свръхоръжия и че ни превъзхожда. Тия тук приличат на леки въоръжения.

— Не разбирам за какво говориш.

— Вероятно е способен на много селективна стрелба — много точна, минимално разрушителна. Би трябвало да е в състояние да ни разруши при голяма вероятност да остави машината непокътната.

— Защо му е да лъже?

— И аз се чудя. — Тя отново загриза нокътя на палеца си. Макфарланд се изкашля.

— Чухме целия разговор — започна той — и го обсъдихме.

Уейд обърна глава и го погледна.

— Така ли?

— Мислим, че трябва да му дадем каквото иска и да бягаме.

— Повярвахте на дрънканиците му за добрите живи същества? Той ще ни взриви в мига, в който си тръгнем.

— Не мисля така — възрази Макфарланд. — Има много прецеденти. Те наистина могат да те класифицират по този начин и да сключат сделка, ако има нещо, което наистина ги интересува.

— Дорфи, изпрати ли онова съобщение до Корлано? — попита Уейд.

Дребният мъж кимна.

— Добре. Дори и да няма друга причина, заради Корлано трябва да чакаме тук. Наистина е нужно време, докато онези по-малки машини, за които говореше той, стигнат дотук. Докато чакаме тук, те ще подсилят защитата си.

— Разбирам… — започна Дорфи.

— … но в края на чакането смъртта ни ще е сигурна — продължи Макфарланд вместо него — и това изглежда единственият начин за спасение. И аз съчувствам на Корлано, колкото и ти, но нашата смърт няма да им помогне. Знаеш, че не са добре защитени. Независимо дали ще им купим малко допълнително време или не, те пак ще гръмнат.