— Не знаем дали наистина е така — отвърна Уейд. — Някои наглед слаби светове са отблъсквали твърде силни нападения в миналото. Дори берсеркерът го каза — нашите няколко живота са незначителни в сравнение с цял населен свят.

— Е, добре, говоря за вероятности, но не се захванах с това, за да стана мъченик. Исках да си опитам късмета с криминалното правосъдие, а не със смъртта.

— Ти как мислиш, Дорфи? — попита Уейд.

Дорфи облиза устни и отмести поглед.

— Като Макфарланд — тихо отговори той.

Уейд се обърна към Джуна.

— Аз казвам да чакаме — рече тя.

— Значи ставаме двама — отбеляза Уейд.

— Тя няма право на глас — заяви Макфарланд, — защото е само пътник.

Беше ред на Уейд:

— Отнася се и за нейния живот. И тя има думата.

— Тя не иска да му даде тая проклета машина! — сопна се Макфарланд. — Ще й се да си седи тук и да си играе с нея, докато всичко избухне в пламъци! Какво има да губи? И без това умира и…

Уейд изръмжа и се надигна:

— Край на приказките. Оставаме.

— Гласуването завърши наравно — в най-добрия случай.

— Поемам пълното командване тук и заявявам, че ще стане така.

Макфарланд се засмя.

— Пълно командване! Това е скапан контрабанден курс, а не службата, от която те изхвърлиха, Уейд. Не можеш да командваш никакъв…

Уейд го удари два пъти в стомаха и веднъж в челюстта.

Макфарланд падна, преви се на две и заохка. Уейд го гледаше и преценяваше размерите му. Ако се надигне през следващите десет секунди, ще стане лошо, реши той.

Но Макфарланд вдигна ръка само за да разтрие челюстта си. Тихо изръмжа: «По дяволите!», после разтърси главата си, за да я проясни.

— Не трябваше да го правиш, Уейд.

— Помислих, че трябваше.